Спомням си как веднъж четох, че някои хора използват езика, за да прикрият мислите си, но от личен опит знам, че много повече хора го използват вместо да мислят.
Разговорът на един търговец трябва да се ръководи от по-малко и по-простички правила, отколкото която и да е друга функция на човешкото същество. Те са:
Трябва да има какво да кажеш.
Кажи го.
Спри да говориш.
Ако започнеш разговора, преди да знаеш какво точно искаш да кажеш и продължиш да говориш, след като си го казал, ще стигнеш или до съда, или до просешка тояга, като първото води директно до второто. Имам цял отдел адвокати, които ми струват цяло състояние, но пък ми спестяват ходенето по съдилища.
Когато ухажваш девойка или говориш с приятели след вечеря, е приемливо да водиш разговора все едно си на неделна екскурзия, със спирания да откъснеш някое и друго цветенце; но в работата изреченията ти трябва да са максимално кратки и ясни. Забрави за предисловията и заключенията и спри преди да стигнеш до “второ и трето”. За да хванеш грешниците, проповедите ти трябва да са кратки; самите проповедници не вярват, че има нужда от дълги поучения. На глупака дай първата, а на жената – последната дума. Саламът винаги се намира по средата на сандвича. Разбира се, малко масълце на филийките не вреди, ако сандвичът е направен за човек, който обича масло.
Също запомни, че е по-лесно да изглеждаш мъдър, отколкото да говориш умно. Казвай по-малко от събеседника си, и слушай повече, отколкото говориш; защото когато слушаш, не се разкриваш, а в същото време ласкаеш говорещия. На повечето мъже само им дай добър слушател, а на повечето жени – достатъчно хартия, и те ще ти разкажат всичко, което знаят. Парите говорят – но само ако притежателят им има развързан език, и тогава коментарите са винаги обидни. Бедността също говори, но никой не ще и да чуе какво иска да каже.