The winning entries have been announced in this pair.There were 4 entries submitted in this pair during the submission phase. The winning entries were determined based on finals round voting by peers.Competition in this pair is now closed. |
Всички те щяха да имат възможността да се насладят на своя отпуск. Тогава защо и аз да не мога да си го позволя? Работих усилено, вече имах зад гърба си няколко проекта от особена значимост за развитието на бизнеса, с който се занимаваше фирмата; месеци, дни, часове, прекарани пред бюрото в избиране на кандидати, преглеждане на заявления, възлагане на проекти и гарантиране, че всеки един от доставчиците на услуги ще получи навреме дължимите му суми. Как тогава беше възможно всички останали да слагат в багажа своите бански или зимните си обувки, докато аз се потя обилно в костюма, закупен от "Корт Инглес"? Аз, който приготвях кафе всяка сутрин и всеки следобед. Аз, който приемах всички телефонни обаждания, на които Гутиерез и Амингорена не искаха да отговорят. Аз, който разрешавах всички неприятни ситуации, възникнали между доставчици и клиенти! Само на мен ли не ми се полагаше почивка? Виждах как всеки един от служителите влиза в офиса на Варгас и излиза триумфиращ, с усмивка, мислейки си за отпуска, който си е извоювал. Знаех, че трябва да набера смелост, да вляза в същия този офис и да изтръгна своя отпуск от ръцете на човека, който всъщност имаше право да ми го откаже. Така и направих. И ето ме тук. Наслаждавам се сам на празния офис. В главата ми все още отекват думите на Варгас: "Не-е-е, скъпи ми Хуансито. Май ще трябва да се разминеш с почивчицата си на крайбрежието. За момента се нуждая от някой, който да остане тук! Нали разбираш?". Проявих слабост. Но слабостта ми няма нищо общо с това, че се намирам все още тук. Само ако бях изпреварил Варгас, та дори и с един ход… Само ако знаех, че съществува разковниче, което ще ми осигури няколко дни на крайбрежието... И сега се питам колко ли приятно би било да се излежавам на пясъка. Само ако си бях спечелил благоволението на Варгас по начина, по който го бяха направили останалите - като му кажех, че ще работя от плажа по време на почивката. | Entry #9916 Winner
|
Всички до един щяха да ползват отпуск. Защо тогава и аз да не ползвах? Работех много, вече бях ръководил няколко проекта от жизнено значение за развитието на бизнеса, в който се беше впуснала фирмата: месеци, дни, часове зад бюрото, прекарани в подбор на кандидати, преглед на молби, разпределяне на проекти и в подсигуряване на всеки доставчик да се плати навреме. Как тогава беше станало така, че другите опаковаха банксите си костюми или скиорски обувки, а пък аз се потях обилно в костюма си на „Ел Корте Инглес"? Аз, който приготях кафе сутрин и следобед, който отговарях на всички обаждания, които Гутиерез и Амингорена не искаха да приемат, който се занимавах с всички неприятни въпроси между доставчици и клиенти – за мен нямаше ли отпуск? Виждах как служителите влизаха един по един в офиса на Варгас и как излизаха тържествуващи, с грейнали лица, с мисълта за отпуска, който току-що си бяха извоювали. Знаех, че трябваше да набера смелост и да вляза и аз в този офис, за да изтръгна отпуска си от ръцете на този, който също щеше да е в правото си да ми го откаже. И го сторих. И ето ме сега, ползвайки празен офис. Думите на Варгас все още отекваха в главата ми: - Не, Хуансито. За съжаление, твоето малко пътешествие до морето няма да се осъществи. За момента ми трябва някой да наглежда форта, нали знаеш? - Показах се слаб. Ако бях застанал дори само половин крачка по-напред от Варгас ... Ако бях знаел, че съществува вълшебна дума, за да си извоювам неколкодневен престой на морето ... Питам се колко ли добре шеше да ми е да съм на морето, ако бях успял да спечеля благоразположението на Варгас, така както му го бяха спечелили останалите - като му кажа, че ще работя докато съм на плажа по време на краткото ми морско бягство. | Entry #10757 Winner
|
Всички ще излязат в отпуска. Защо тогава и аз да не мога да използвам моята? Работих здраво, ръководих вече няколко проекта от изключителна важност за развитието на бизнеса на фирмата; прекарах дни и месеци наред зад бюрото, подбирайки кандидати, разглеждайки молби, възлагайки проекти и уверявайки се, че на всички доставчици на услуги е платено в срок. Как тогава е възможно всички други да си стягат багажа за ски пистите или за плажа, а аз да се потя денонощно в костюма от „Корте Инглес”? Аз, който приготвях и сутрешното, и следобедното кафе; аз, който отговарях на всички обаждания, които Гутиерес и Амингорена не искаха да поемат; аз, който бях между чука и наковалнята, решавайки най-неприятните въпроси на доставчиците и клиентите, за мен няма ли да има почивка? Гледах как всички служители влизат в офиса на Варгас и излизат триумфиращи, усмихнати, мислещи за почивката, която току-що си бяха спечелили. Знаех, че трябва да събера кураж и да вляза в този офис и аз и да изтръгна почивката си из ноктите на онзи, който имаше правото дори да ми я откаже. И го направих. Ето ме. Радвам се на празния офис. Думите на Варгас още отекват в съзнанието ми: „Не, драги ми Хуан. За съжаление твоята малка разходка до морето няма да може да се състои. Както добре знаеш, в момента имам нужда от някой, който да ми пази гърба.” Бях слаб. Но моята слабост няма нищо общо с това, че все още съм тук. Как ми се ще бях дори с половин стъпка пред Варгас… Как ми се ще да знаех вълшебната думичка, с чиято помощ да прекарам на морето няколко дни… Чудя се какво ли удоволствие би било да съм на морския бряг, ако бях успял да спечеля благоразположението на Варгас по същия начин, по който го бяха направили останалите – казвайки му, че ще работя от плажа по време на ваканцийката си на морето. | Entry #8581
|
Всеки един ще се наслаждавате на почивка. Защо тогава трябва да не се ползват също? Той работи усилено, беше дошла за няколко важни проекти за развитие на бизнес, в който дружеството изпратени, месеци, дни, часове на бюрото си, подбор на кандидатите, преглед приложения, възлагане на проекти и да се гарантира, че всеки доставчик получените услуги плащане без забавяне. Как е възможно тогава, че другите са опаковките им бански костюми и обувки, когато сняг пот прекомерно под английски нарязания костюм? Аз, който правеше кафе сутрин и следобед, отговаряйки на всички повиквания Amingorena Гутиерес и не исках да присъства, да се справи с неприятните въпроси между доставчици и клиенти, не трябва да оставя за мен? Saw като всеки служител влезе в канцеларията на Варгас и се очертава триумфално, усмихнати, да мисли за ваканция той току-що е спечелил. Той знаеше, че трябва да се смелост и да влезе в офиса Аз също си вземете почивка от ръцете на които също ще имат право да го опровергаем. И аз го направих. И тук съм. Ползващи празен офис. Варгас's повтори думите в главата ми: "Не, Джони. Съжаление вашата малка екскурзия до крайбрежието не може да бъде. Точно сега ми трябва някой да се грижи за крепостта, нали знаеш." Бях слаб. Но слабостта ми няма нищо общо с това аз съм все още тук. Ако тя е била дори половин крачка пред Варгас ... Ако знаех, че има магически ключ към припечелвам ми престой на брега в продължение на няколко дни ... Чудя се какво щеше да е толкова приятно да бъда на плажа, да се говори Варгас спечели съчувствие от същия начин, по който са спечелили на другите, да го уведомят, че ще работят от плажа по време на излет ми до брега. | Entry #9148
|